събота, 8 декември 2018 г.

Activation Krepost SCAIDAVAE s,Batin LZ-00056, BHS RS-08

QRV  08.12.2018
LZ2AF/p
QSO 190







                         

Тракийско селище, късноантична и средновековна крепост „Скаидава”/"Scaidava" се намира на 1.5 km северно от с. Батин, върху високо възвишение между река Дунав и Батинска река. Местността е известна под името „Кале баир”. Крепостта има продълговата форма, съобразена с конфигурацията на терена. Заема около 25 дка. площ. По ръба е минавал крепостен зид. Сега най- добре си личи източната стена, на места се виждат части от нея, изградени от камъни и хоросан. От западната достъпна страна личат следи от ров. В северната страна в скалата е издълбана щерна с размери 4 на 3.5 m. К. Шкорпил отъждествява крепостта с кастела „Сакидава / Скаидава”, за който се споменава в пътеводителя на император Антоний, между Нове и Тримамиум. Източно от крепостта е съществувало селище през същите епохи през които е съществувала и крепостта





       http://www.bulgariancastles.com/bg/node/2044
        http://haiduk-tourist.blogspot.com/2017/11/blog-post_64.html

понеделник, 26 ноември 2018 г.

Activation Ivanovo rock monastery LZ-00423, BHS RS-06


QRV  26.11.2018
LZ2AF/p
QSO 141  - 34 DXCC countries, 4 continents.   CW only.









Ивановският скален манастир е основан през 20-те години на 13в. от монаха Йоаким, който заедно със своите ученици построил първата скална църква. Тя, заедно с останалите църкви в местността образуват скалния манастир "Св. Архангел Михаил". През целия период на Второто българско царство манастира е поддържал трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са били царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Дори цар Георги-Тертер I (1280 – 1292) в края на живота си се замонашил в една от килиите на манастира и завършил там живота си. Гробът му се намира на третия етаж в "Кръщелнята".
През 14в. Ивановският скален манастир е център на исихазма. Манастирът съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През 18в. светата обител отново е обект на поклонение от вярващите.
Ивановските скални църкви, образуващи манастирския комплекс са един от 9-те обекта в България, включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.