Activaction LZ-00158 KREPOST RAKHOVETS BHS VT-05

QRV 09.06.2019
LZ10WCA  op.LZ2DB
QSO

====================================================================
QRV 05.02.2-19
LZ2AF/p
QSO 60

=================================================================
 QRV  14.01.2016
 LZ11C  - 70 QSO
 Equipment TS850S  100watts
                  Ant -Inv.Vee 7,10,14 MHz

radioshack

една мачта - три антени

с поглед към крепостта

крепостта Раховец - 14 век

Входът - главната порта

изглед от северо изток

 изглед от юг - в равнината се е намирал Тъмен град

иглед от запад

част от запазенитр стени

улицата

 стена

Поглед от юго запад

Тракийска, антична, късноантична, средновековна и османска крепост "Ряховец"/"Раховец" се намира на 3.43 km северозападно по права линия от центъра на град Горна Оряховица. Мястото на което е изградена, е обитавано от желязната епоха до XV век без прекъсване. През желязната епоха живота на възвишението се свързва с траките. Крепостта е част от цялостна крепостна система, заемаща площ от около 5х6 km. Ако се докаже, че цялата гъсто застроена площ е била използвана от траките, то тогава населеното място няма аналог по големина и сложност на укрепителните съоръжения.
По времето на римската епоха живота тук продължава, като особено интензивен е бил през III-IV век. Следи се откриват и от ранновизантийската епоха, както и от IX-X век по време на Първото българско царство. Периода на византийското владичество (XI-XIII век) е представен от значително количество керамика. Определено най- голямата значимост, крепостта придобива по време на Второто българско царство. Открити са следи от металолеене (може би монетарница). Близкото наличие на голяма обитаема територия- Тъмен град (почващ от стените на крепостта на север почти до река Янтра), дават основание да се предположи наличието на голям укрепен средновековен град с цитадела. . След нахлуването на османците, крепостта продължава да съществува с гарнизон, до разрушаването и през края на септември 1444 г. от войските на Владислав III Варненчик по време на похода му срещу Османската империя. След това крепостта е окончателно изоставена. Тоталното и разрушаване идва през 1913 г., когато земетресение с епицентър  крепостта -  срива зидовете, кулите и портите описани от К. Шкорпил. Подробни разкопки на част от крепостта се правят през 1985 г.  . Разкопана е западната крепостна стена, северната в източната и част, и източната крепостна стена.   Множеството следи от различни периоди, аналогични на тия по Царевец, както и пътя идващ от Никополис ад Иструм, минаващ до крепостта и продължаващ на юг, дават основание да се предполага наличието на крепост на това място минимум от римската и ранновизантийската епоха. Крепостта е имала три входа- западен, северен и източен, като главния е бил източния снабден с три порти. Крепостна стена е била широка 3,8 метра. Изградена е била от частично дялан камък споен с бял хоросан и сатрачна система от дървени греди, а пълнежът от по- дребни камъни, обилно заляти с бял хоросан. Забелязват се следи от крепостни кули, охраняващи портите и уязвимите места по крепостната стена. Недостъпните места, като южната част на хълма, са оставяни неукрепени.  

 http://haiduk-tourist.blogspot.com/2016/05/blog-post_0.html
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/08/blog-post_54.html