QRV 04.10.2018
LZ1QZ/p
QSO 40
Средновековният епископски център се намира на 16 км североизточно от гр. Кърджали и на около 1 км северно от село Чифлик, в местността „Клисе башъ“. Разположен на широка тераса на левия бряг на река Перперешка, в подножието на историческото място Перперикон (на 3 км югоизточно по права линия).
История:
За това църковно средище се разбира след провеждане на археологически разкопки в периода 2001 – 2004 г. от екип специалисти - археолозите: Николай Овчаров (ръководител), Георги Нехризов и Даниела Коджаманова. Дотогава обектът е неизвестен на науката и редовно е подлаган на иманярски набези.
Мащабни разкопки дават много интересни и дори изненадващи резултати. Разкрит е представителен християнски храм с манастирски комплекс и некропол около него. Открита са и значителен брой находки: битови предмети и сечива, фрагменти от декоративна керамика (белоглинена), кръстове, медальони и накити от некропола и др. Особено място сред находките заема уникална колекция от повече от 100 оловни печата, принадлежали на висши византийски сановници от X – XII в., които придават изключителна историческа стойност на обекта.
Чрез направените проучвания се установява, че през средновековието (IX – XII в.) на мястото съществува голям църковен административен център, вероятно на епископията Ахридос. По намерените печати може да се съди за 4-ма епископи. Археологическите разкрития напълно кореспондират с наличните сведения, според които през VIII - IX в. центърът на властта, заедно с епископията, временно се премества от крепостта „Перперикон“ в нейното подножие. През този период в нейната околност възникват и множество имения с църкви към тях (в северното подградие на Пеперикон, край с. Висока поляна и др.). Според проф. Н. Овчаров именно в м. „Клисе башъ“ се е намирал главният административен център на Източните Родопи - Ахридос, който имал връзка със средновековния манастирски комплекс "Свети Йоан Продром" в Кърджали и Перперикон, като последният е изпълнявал защитни военни функции през посочения период. Предполага се, че тук се е помещавала втората резиденция на епископите на Ахридос, едновременно с първата - тази при манастира "Св. Йоан Продром".
От разкритите при разкопките находки, с особена стойност са и ключ от съкровищницата на административния център (изложен е в историческия музей в Кърджали), както и реликварий с дървени частици, за който археолозите предполагат, че се от Христовия кръст. Ценната реликва се съхранява в манастирския комплекс "Успение Богородично" в кърджалийския квартал Гледка.
Средището в м. „Клисе башъ“ просъществува до края на XII в. (в продължение на около 250 години), когато Перперикон отново възвръща функциите си на главен областен център, след което е постепенно изоставено.
Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение средновековният епископски център представлява комплекс от черква, параклис, административни сгради и помещения от епископската резиденция.
Красивата църква има три апсиди от изток, влизащи в олтарната част и две полукръгли конхи от север и юг. В храма се влиза от запад чрез триделен притвор. Някога над центъра на наоса се е извисявал масивен купол. Сградата е с размери: дължина - 17.5 м и широчина - 12 м. Градена е с ломени камъни споени с бял хоросан в стил “opus mixtum”.
Фасадите на църквата са много елегантни. Стените са изпълнени със смесена зидария - редуващи се пояси тухла и бял дялан камък. Те са раздвижени с полигонални повърхности, слепи арки и двустъпални ниши.
Олтарната част е силно издължена и триделна, с входове между отделните дялове, като във всяко помещение на олтарната част има по една жертвена маса. Нагоре са се издигали двустранно украсени със стилизирани растителни орнаменти мраморни плочи и многостенни колонки. Рядък елемент в декоративната схема на църквата е употребата на белоглинена рисувана керамика в олтарната преграда. Тя е представена от ленти и декоративни керемидки със сложна растителна и геометрична украса в бяло, зелено, синьо, черно и охра.
Подът на храма е старателно изграден от тухлени плочи. Точно в центъра е напълно запазено квадратно мозаечно пано в стил “opus sektile”. Редуващи се с червени тухли квадратни и триъгълни бели мраморни блокчета са използвани в различни комбинации и оформят красив килим със силно стилизиран кръст.
Високо от купола се е спускал огромен бронзов полилей със стъклени кандила, части от който са открити при разкопките.
Въз основа на архитектурата и художествената украса изграждането на храма в „Клисе башъ“ се датира към IX в. и показва преки връзки с константинополската архитектурна школа. Северно от него е разкрит малък параклис с гробница и костница. Възможно е подобен параклис да е имало от юг, където също има правоъгълно помещение с преддверие и мраморна гробница под пода.
Западно и северно от главната църква се развива обширен светски некропол, от който са проучени повече от 100 гроба. По-голямата част от покойниците са положени в добре оформени с каменни плочи камери. Наблюдава се рядко срещания през средновековието обичай за маркиране на гробовете с каменни стълбчета с врязани кръстове. В много от гробниците се намират находки, свързани основно с християнския култ.
С провеждането на археологическите разкопки в продължение на четири години църквата и епископският комплекс са окончателно проучени, заснети и документирани.
През 2009 г. средновековния областен административен център е реставриран по проект на стойност от 300 000 лв, които са част от отпуснатите 2,5 млн. лв. по програмата ФАР за реставрация и консервация на средновековния град Перперикон. Реставрационната дейност е извършена от „ЕКСА“АД. Възстановени са основите и част от зида на средновековната църква с два параклиса към нея, както и още няколко помещения, между които и съкровищницата на епископията. Така обектът е подготвен за посетители, но е изпусната една „малка“ подробност – не е социализиран. Намиращ се насред полето, достъпът до него е изключително труден (възможен само за високопроходими коли). Явно „усвоените“ средства не са достигнали за прокарване на път, та бил той и само чакълиран.
Ценният археологически паметник, от национално значение, е в същото положение и 5 години след реставрацията (през 2014 г.). Старината е обрасла с бурени и ако все пак някой турист успее да достигне до нея, след много премеждия, той бива изложен на реалната заплаха да бъде разкъсан от кучета, пазещи стада от пасящи наоколо овци...
