Activation LZ-00003 Baba Vida Fortress BHS VD-01, LZ-00006 Bdin , Bononia BHS VD02,LZ-00159 VIDIN KALE BHS VD-06

 

QRV 23-24.10.2020
LZ2OQ
QSO51

 

 

 

QRV 5-6.04.2020
LZ2OQ
QSO 7

 ========================================================================
QRV 2-4.03.2019
LZ10WCA  op/LZ2OQ
QSO 47

QRV  28.12.2018
LZ2OQ
  QSO 37

QRV  LZ2OQV -  LZ1OQ/2 -1995-2000,  LZ2OQV - 2001-2013 
WCA-LZ-0003,LZ-00006,LZ-00159  =  QSO- ОКОЛО 1000/до 2010 въведени
апаратура самоделна-160-80-40-20м.30w.ант-делта на 80,диполи на 40 и 20м. 

КРЕПОСТТА БАБА ВИДА
Средновековната крепост Баба Вида e разположена на големия завой на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин. Историята му е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди: античен (I - IV в.), български (Х - ХIV в.),османски (XV - XIX в.)  Строежът на Баба Вида е започнал върху основите на римския укрепен наблюдателен пункт Бонония, който от своя страна вероятно е възникнала върху основите на заварено тракийско селище в началото на I в. Бонония е съществувал върху част от сегашния град от средата на I век до края на VI. Най-добре са се съхранили основите на североизточната ъглова кула, които по-късно били вградени в Баба Вида.Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство (X в.).
Във византийските хроники е вписано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от Василий II.
По време на почти цялото Второ българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта има по времето на цар Иван Срацимир. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид близък до този, който има и днес.
По това време Бдин е столица отначало на княжество (от втората половина на 13-ти век),
а от втората половина на 14-ти век – и на независимо Търновско царство. Основният план на замъка заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 и дълбочина 6 м.
Превръщането на средновековното укрепление в зaмък е станало още при първите владетели на Бдинското княжество.

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2011/09/13.html
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2012/09/blog-post_22.html
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2012/09/blog-post_22.html
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/05/blog-post_86.html


BDIN , BONONIA
 Видин е град с многовековна история. Възникнал е върху основите на древното келтско селище Дунония, което по-късно траките преименуват в Донавия. Него римляните превръщат  в крепостен град с името Бонония. По време на римската империя е главен град на провинция Горна Мизия. През средновековието носи името Бдин, а в по-късни времена добива и съвременното Видин.

КРЕПОСТТА КАЛЕТО    "VIDIN KALE "
 През 1683 година започва Австро-турската война. Принц Лудвиг разбива деветхиляден турски отряд, а Баденският маркграф от 14 до 19 октомври 1689 г. щурмува и превзима Видин.
 Под ръководството на ген.Ветерани се извършват поправки на цитаделата: удълбочаване на рова и направата на подемен мост над него.В 1690 година османските турци превземат отново Видин и още незавършила войната (тя е завършена през 1699 г),започват да строят каменна крепост в града.В основни линии Видинската крепост е завършена до 1718/1719 г.
 Стената откъм сушата има формата на полукръг, който опира с двата си края на дунавския бряг и има диаметър около 1800 метра. На крепостната стена откъм сушата има четири капии (порти), през които се влиза и излиза от Калето:  Стамбол капия, Пазар (Лонджа) капия, Боклук (Еничар) капия и Флорин (Карлъ баба) капу.От портите откъм сушата архитектурна стойност за градинския облик имат само Стамбол, Пазар, Боклук и отчасти Телеграф капия на дунавската стена. Останалите порти са само пропускателни пунктове без особена архитектурна изработка.
 Пред всяка порта, откъм сушата, има дървен мост, който свързва портата с отвъдния бряг на рова.
 Мостовете се вдигат посредством железни вериги, макари и скрипци, като прилягат в изправено положение върху вратите.След залез слънце портите се затварят, така че през нощта вътрешният град, където са държавните учреждения, казармите и сараят на пашата, е изолиран до сутринта.
 КРАЙБРЕЖНАТА стена следва речния бряг и е начупена (кремалиерна). За да се запази от ерозията на реката (най-вече от ледохода през зимата),
 при завоите има забити в дъното по два реда дебели дъбови колове.

                                                               Стамбол капия

http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/09/blog-post_18.html

                                     

Activation LZ-00006 BDIN , BONONIA BHS VD-02

      LZ2OQV -  LZ1OQ/2 -1995-2000,  LZ2OQV - 2001-2013        WCA-LZ-0003,LZ-00006,LZ-00159  =  QSO- въведени около 1000 до 2010 
      апаратура самоделна-160-80-40-20м.30w.ант-делта на 80,диполи на 40 и 20м.

 BDIN , BONONIA   -  Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин (свързвайки го и с глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя е сред главните градове на провинция Горна Мизия. Кастелът Бонония е бил предназначен да пресича пътя на на нахлуващите по долината на Тимок (античната Timacus) варвари. Крепостта е разполагала с кръгли кули, които са се издавали пред крепостната стена. Досега са открити пет броя от тях,  като едната се намира в североизточния ъгъл на крепостта, на територията на замъка "Баба Вида".  Диаметъра на основите им достига 20 m. Този твърде голям размер, дава основание за предположението,че обширните им етажи са служили и за казарми, чрез което крайкрепостната улица не е била стеснявана от прилепени впоследствие към стената казармени постройки. Прави впечатление, че разстоянието между две съседни кули по южната стена превишава нормата от 60 m, която е два пъти по- голяма от максимума на поразяващата мощ на стрелба с лък.
 Основата на крепостната стена е два пъти по- голяма (4.3 m) от тази на настройката (2.7 m).
 Стената е била изградена от дялан камък споен с бял хоросан, с тухлени пояси от по три реда тухли.
 По всяка вероятност крепостта е изградена преди готското нашествие през 250 г, по време на управлението  на Северите.
 По време на Втората българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб Иван Срацимир, като го коронясва за цар, който се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство, което по-късно е покорено от османските турци.
 През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 17 и 18 в. е превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците.
 През годините е носил последователно имената: Дунония (ІІІ в. пр.н.е.); Донавия (трак.); Дий ; Бонония (рим.); Бъдин (VII в. - нач. XI в.); Бдин (ХІ в.); Бънин; Будим; Будин; Бодин (1569); Видини (гръцки); Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин (1669); Видин (тур.)
 https://bg.wikipedia.org/wiki/Видин

       

                                                                                                    LZ2OQV