Activation KREPOST SOSTRA BHS LV-02 LZ-00036

• QRV 29.05.2022
• LZ2HT/P
• 110 QSO 

 

• 
  
   
  

 

QRV  13.05.2018
 LZ4NS/p

QRV  19.12.2015
LZ11C
QSO: 68 
Equipment: TS850S  100watts
                  ANT: Inv.vee 7/10/14

 СОСТРА  е добре запазен крайпътен комплекс разположен на древния римски път "Виа Траяна". Ескус – Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (Melta – вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад Радицес (Ad Radices – м. Попина лъка – източно от с. Бели Осъм, Троянско).
 На площ от 4 кв. км.разположена върху сравнително равна местност в периода II-V в. съществували силно укрепен лагер (крепост), цивилни селища, сгради, некрополи.
 Крепостта е стандартен базов лагер на помощна пехотна част, наброявала от 500 до 1000 римски войници.
 Римската крайпътна станция  СОСТРА е изградена върху територия, която в Предримската епоха (І хил. пр. Хр.) се свързва със земите, населявани от тракийското племе кробизи.
 С римското нахлуване в земите от двете страни на планината Хемус (ІІ век пр.Хр.) се слага край на множество тракийски поселения. Върху руините на тракийско селище и дървено – землен лагер, възниква укрепен военен лагер на помощни части (кохорти).
 Основана е в средата на II век по времето на римския император Антоний Пий.
 През време на своето съществуване СОСТРА   преминава през няколко етапа на историческо развитие.
  • Първият период е свързан с дейността на ІІ Матиакска кохорта (chohors ІІ Mattiacorum), която изгражда първата каменна стена в средата на ІІ век. Тя просъществува до средата на ІІІ век, когато е разрушена от готите частично от готите по времето на император Гордиън III.
  • Вторият период на строителни дейности довежда до изграждането на сега видимите стени и кули. Този етап започва след готските нашествия в края на ІІІ век. След готите крепостта се възстановява с нова, по-голяма и стабилна стена при император Галиен  през 254 г. Крепостта е превзета от готите окончателно в края на ІV век. Строителството продължило през следващите три десетилетия.Крепостните стени са достигали 10 метра височина и дебелина 2 метра,   а кулите – две кръгли и две правоъгълни,над 12 метра.Правоъгълните кули, разположени в средата на крепостните стени, имали за цел да охраняват портите, около които били изградени, а кръглите са разполагани в краищата на крепостните зидове и  тяхната височина е била стратегически изнесена над крепостните стени с цел наблюдаване на
 по-голям участък по продължението на целия античен път.
  • Последният период от развитието на кастела започва след овладяване на кризата в империята при Теодосий І и свършва с унищожаването на крепостта в края на V век.