- QRV 29.05.2022
- LZ2HT/P
- 110 QSO
QRV 13.05.2018
LZ4NS/p
QRV 19.12.2015
LZ11C
QSO: 68
Equipment: TS850S 100watts
ANT: Inv.vee 7/10/14
СОСТРА е добре запазен крайпътен комплекс разположен на древния римски път "Виа Траяна". Ескус – Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (Melta – вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад Радицес (Ad Radices – м. Попина лъка – източно от с. Бели Осъм, Троянско).
На площ от 4 кв. км.разположена върху сравнително равна местност в периода II-V в. съществували силно укрепен лагер (крепост), цивилни селища, сгради, некрополи.
Крепостта е стандартен базов лагер на помощна пехотна част, наброявала от 500 до 1000 римски войници.
Римската крайпътна станция СОСТРА е изградена върху територия, която в Предримската епоха (І хил. пр. Хр.) се свързва със земите, населявани от тракийското племе кробизи.
С римското нахлуване в земите от двете страни на планината Хемус (ІІ век пр.Хр.) се слага край на множество тракийски поселения. Върху руините на тракийско селище и дървено – землен лагер, възниква укрепен военен лагер на помощни части (кохорти).
Основана е в средата на II век по времето на римския император Антоний Пий.
През време на своето съществуване СОСТРА преминава през няколко етапа на историческо развитие.
• Първият период е свързан с дейността на ІІ Матиакска кохорта (chohors ІІ Mattiacorum), която изгражда първата каменна стена в средата на ІІ век. Тя просъществува до средата на ІІІ век, когато е разрушена от готите частично от готите по времето на император Гордиън III.
• Вторият период на строителни дейности довежда до изграждането на сега видимите стени и кули. Този етап започва след готските нашествия в края на ІІІ век. След готите крепостта се възстановява с нова, по-голяма и стабилна стена при император Галиен през 254 г. Крепостта е превзета от готите окончателно в края на ІV век. Строителството продължило през следващите три десетилетия.Крепостните стени са достигали 10 метра височина и дебелина 2 метра, а кулите – две кръгли и две правоъгълни,над 12 метра.Правоъгълните кули, разположени в средата на крепостните стени, имали за цел да охраняват портите, около които били изградени, а кръглите са разполагани в краищата на крепостните зидове и тяхната височина е била стратегически изнесена над крепостните стени с цел наблюдаване на
по-голям участък по продължението на целия античен път.
• Последният период от развитието на кастела започва след овладяване на кризата в империята при Теодосий І и свършва с унищожаването на крепостта в края на V век.
