Saturday, October 3, 2020

Activaion DIANA SANCTUARY - IVANOVO WCA LZ-00731,BHS RS-14

QRV 16.01.2022

LZ2AF/P

QSO 84

QRV 30.09.2020

LZ2AF/P

QSO 128

Районът се намира в непосредствена близост до сливането на реките Бели и Черни Лом, като проучването е съсредоточено в два сектора, намиращи се на около 250 м един от друг. В миналото в местността са открити случайно три епиграфски паметника, посветени на богинята Диана Плестрензис, а през 1985 г. при разкопки на Димитър Станчев са изследвани останките от две сгради. Същите са разкрити повторно и през 2018 г., като са направени допълнителни наблюдения, свързани със стратиграфията и хронологията на обекта.
В първия проучен сектор е разкрита частично голяма правоъгълна сграда, която може да се датира в периода I–IV в. В другия сектор е разчистена втора постройка. Тя се състои от четири помещения и принадлежи към групата на късноримските сгради с апсиди. Функционирала е основно през IV в. Опожарена е през първата половина на V в

https://haiduk-tourist.blogspot.com/2019/10/blog-post_19.html

Friday, October 2, 2020

Activation OLD BRIDGE DEBELETS WCA LZ-00316, BHS VT-26

QRV 30.09.2020

LZ11C/p op.LZ2DB

QSO 60

Според преданията, строителството на моста е извършено през 1678-1679 година. Смята се, че строителството е подсигурено от наследниците на Дебелцалъ бей- един от седемте бея, заселили се в Дебелското поречие. Според крепостния акт издаден на наследниците на Дебелцалъ бей през 1649 г. и съхраняван под във Великотърновския окръжен архив, името на селото идва от името на бея-„потурнак" (потурчен българин), който е пристигнал с около 30 български семейства от село Дебелцово, Севлиевско.
Не се знае какво влияние е имал Дебелцалъ бей и наследниците му в работите на тогавашната турска империя, но решението да се построи каменният мост край Дебелец навежда на мисълта, че влиянието им е било голямо за поколения наред. Може би със строежа на моста, наследниците на Дебелцалъ бей са искали и да се помни, че в жилите им тече българска кръв, защото техните баби и майки са били българки.

Името на майстора на моста не е известно, но строителството започнало през 1678 г. Когато били завършени раклите и допълнителните отвори на моста, през същата година река Белица преляла след силен пороен дъжд и отнесла моста изцяло. Тогава беят много се ядосал и се заканил на майстора, ако не изгради отново моста здраво, ще му отреже главата.
Майсторът започнал отново трудната задача, този път към камъка поставил и здрави, ковани, железни обтегачи, стягащи сводовете. Когато мостът бил окончателно завършен, зачакал деня на зловещото изпитание. Щом пак придошли буйните, мътни води той просълзен закрачил по моста, спрял на средата му, прекръстил се, и като се завил в ямурлука си, застанал да чака дали ще се срине и ще намери смъртта си.
Мостът обаче устоял не само тогава, но и на всички следващи големи наводнения през 1790, 1883 година и особено на най-голямото през 1858 г. Мостът издържал и на последното голямо наводнение през 1897 година, когато половината част от тогавашното село Дебелец е наводнена и са унищожени стотици декари обработваема земя. Не му оказват влияние и земетресенията през 1833, 1848, 1894 и 1913 години.

Sunday, September 27, 2020

Activation KREPOST KALETO - GORSKI GOREN TRAMBESH , WCA LZ-00207,BHS VT-17

QRV 26.09.2020

LZ11C/p op.LZ2DB

QSO 61

С. Горски горен Тръмбеш - крепост Калето

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Калето се намира на 0.34 km северозападно по права линия от центъра на село Горски горен Тръмбеш. Крепостта е била и пътна станция по римския път от "Марцианополис"- "Никополис ад Иструм". В обекта има разрушена наблюдателна кула. Има следи от пожар, намерени са големи количества горяло жито, ръж, просо, съхранявани в големи по обем глинени съдове. Твърдината е разрушена през VI век. Правени са разкопки от професор Златарски и са намерени мраморни пиедестални камъни, мраморни чаши, римски монети и др. В северната част от хълма има запазен зид, дълъг 8 m и широк 3 m. Камъните от крепостните стени са използвани за строеж на къщите в селото. До селото, около Калето и на други места, са останали следи от църкви, което навежда на мисълта, че през Второто българско царство този район е бил важно духовно средище. Крепостта е призната за паметник на културата в ДВ брой 78 от 1968 г.

Saturday, September 26, 2020

Activation KOVACHEVSKO KALE (KOVACHEVETS) WCA LZ-00063 , BHS TA-01

QRV 25.09.2020

LZ11C/p op. LZ2DB

QSO 104

С. Ковачовец - крепост Ковачевско кале

Описание и история

Антична и късноантична крепост Ковачевско кале се намира на 3.42 km източно по права линия от центъра на село Ковачовец, до съвременния път Попово- Бяла. Тя е разположена в равна малка долина, в ъгъла между реките Калакоч дере, идваща от северозапад и Лика дере, идваща от запад. Двете се събират източно до твърдината. При своите теренни обхождания Карел Шкорпил отбелязва, че крепостта Ковачевско кале е втората станция, разположена на пътя „Марцианополис“- „Никополис ад Иструм“, което не отговаря на истината. Реално твърдината е втора или трета станция на пътя „Никополис ад Иструм“- „Абритус“- „Дуросторум“. Той изготвя план на укрепителната ѝ система, направен по добре запазените тогава руини. Мощната крепостна стена, построена през IV век с дебелина около 3.2 m, е опасвала една обширна територия от около 50 дка. Била е снабдена със 17 издадени пред стената кули, 13 от които са били с U-образна форма. Разположени са почти симетрично по цялата ѝ дължина, с изключение на тези при портите и 4 кули с кръгла форма, разположени в ъглите. Две порти (северна и западна) и мост (днес обезличен), построен над река Калакоч дере са допълвали останалите елементи от крепостното строителство. Подземен водопровод изграден от глинени тръби, спускащ се към обекта от разположените северозападно на няколко километра от нея близки височини, го е захранвал допълнително с питейна вода. Първата по- точна научна информация за укреплението се получава от ограничените спасителни разкопки извършени в северозападния ѝ ъгъл, провокирани от пресичането на този ъгъл при корекцията на част от шосето Бяла- Попово през 1965 год. Частично е била разкрита една полуразрушена от пътното строителство значителна каменна постройка, снабдена с тухлен под. В началото на месец юни 1990 г. са поставени основите на редовните археологически проучвания на крепостта с договор, сключен между ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Поповската община и Исторически музей- Попово. ...

Виж повече на :https://www.bulgariancastles.com/bg/kreposti-kovachevsko-kale

https://haiduk-tourist.blogspot.com/2012/07/blog-post_90.html

https://haiduk-tourist.blogspot.com/2016/04/blog-post_68.html

https://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/04/blog-post_92.html