QRV 23-24.10.2020
LZ2OQ
QSO51
LZ2OQ
QSO51
QRV 5-6.04.2020
LZ2OQ
QSO 7
LZ2OQ
QSO 7
========================================================================
QRV 2-4.03.2019
LZ10WCA op/LZ2OQ
QSO 47
QRV 28.12.2018
LZ2OQ
QSO 37
QRV LZ2OQV - LZ1OQ/2 -1995-2000, LZ2OQV - 2001-2013
WCA-LZ-0003,LZ-00006,LZ-00159 = QSO- ОКОЛО 1000/до 2010 въведени
апаратура самоделна-160-80-40-20м.30w.ант-делта на 80,диполи на 40 и 20м.
КРЕПОСТТА БАБА ВИДА
Средновековната крепост Баба Вида e разположена на големия завой на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин. Историята му е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди: античен (I - IV в.), български (Х - ХIV в.),османски (XV - XIX в.) Строежът на Баба Вида е започнал върху основите на римския укрепен наблюдателен пункт Бонония, който от своя страна вероятно е възникнала върху основите на заварено тракийско селище в началото на I в. Бонония е съществувал върху част от сегашния град от средата на I век до края на VI. Най-добре са се съхранили основите на североизточната ъглова кула, които по-късно били вградени в Баба Вида.Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство (X в.).
Във византийските хроники е вписано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от Василий II.
По време на почти цялото Второ българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта има по времето на цар Иван Срацимир. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид близък до този, който има и днес.
По това време Бдин е столица отначало на княжество (от втората половина на 13-ти век),
а от втората половина на 14-ти век – и на независимо Търновско царство. Основният план на замъка заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 и дълбочина 6 м.
Превръщането на средновековното укрепление в зaмък е станало още при първите владетели на Бдинското княжество.
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2011/09/13.html
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2012/09/blog-post_22.html
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2012/09/blog-post_22.html
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2018/05/blog-post_86.html
BDIN , BONONIA
Видин е град с многовековна история. Възникнал е върху основите на древното келтско селище Дунония, което по-късно траките преименуват в Донавия. Него римляните превръщат в крепостен град с името Бонония. По време на римската империя е главен град на провинция Горна Мизия. През средновековието носи името Бдин, а в по-късни времена добива и съвременното Видин.
През 1683 година започва Австро-турската война. Принц Лудвиг разбива деветхиляден турски отряд, а Баденският маркграф от 14 до 19 октомври 1689 г. щурмува и превзима Видин.
Под ръководството на ген.Ветерани се извършват поправки на цитаделата: удълбочаване на рова и направата на подемен мост над него.В 1690 година османските турци превземат отново Видин и още незавършила войната (тя е завършена през 1699 г),започват да строят каменна крепост в града.В основни линии Видинската крепост е завършена до 1718/1719 г.
Стената откъм сушата има формата на полукръг, който опира с двата си края на дунавския бряг и има диаметър около 1800 метра. На крепостната стена откъм сушата има четири капии (порти), през които се влиза и излиза от Калето: Стамбол капия, Пазар (Лонджа) капия, Боклук (Еничар) капия и Флорин (Карлъ баба) капу.От портите откъм сушата архитектурна стойност за градинския облик имат само Стамбол, Пазар, Боклук и отчасти Телеграф капия на дунавската стена. Останалите порти са само пропускателни пунктове без особена архитектурна изработка.
Пред всяка порта, откъм сушата, има дървен мост, който свързва портата с отвъдния бряг на рова.
Мостовете се вдигат посредством железни вериги, макари и скрипци, като прилягат в изправено положение върху вратите.След залез слънце портите се затварят, така че през нощта вътрешният град, където са държавните учреждения, казармите и сараят на пашата, е изолиран до сутринта.
КРАЙБРЕЖНАТА стена следва речния бряг и е начупена (кремалиерна). За да се запази от ерозията на реката (най-вече от ледохода през зимата),
при завоите има забити в дъното по два реда дебели дъбови колове.
